Bulgarian, Първа книга Моисеева - Битие 2 (Genesis 2)

1   Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.

2   И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.

3   И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, <от всичко>, което Бог беше създал и сътворил.

4   Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

5   А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

6   но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.

7   И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

8   И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

9   И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.

10  И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни <реки>.

11  Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.

12  И златото на оная земя е добро там има <още> бделий и ониксов камък.

13  Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.

14  Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

15  И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

16  И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

17  но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

18  И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

19  И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

20  Така човекът даде имена на всеки <вид> добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

21  Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

22  И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

23  А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

24  Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

25  А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.